Депутатите приеха на второ четене удължителния закон за бюджета

Народните представители приеха на второ и окончателно четене удължителния закон за бюджета. Без него държавата не би могла да продължи да прави плащания след 31 март.

Законопроектът предвижда действието на т. нар. удължителен бюджет да продължи до приемането на редовен бюджет за 2026 година. Удължителният закон леко отпуска държавните разходи, като по-съществено облекчаване на ограниченията при липсата на приет държавен бюджет ще се усети най-вече на ниво общини - разширяват се възможностите на кметовете и общинските съвети да извършват допълнителни разходи, въпреки че при отсъствието на общ държавен бюджет те не могат да приемат собствени бюджети. Предвижда се също общините да разполагат с преходните остатъци от предходни години.

В удължителния бюджет беше одобрено предложението на Делян Добрев от ГЕРБ кабинетът да поеме държавни гаранции за близо 92 млн. евро. Средствата са предназначени за разширяване на газопреносната мрежа на "Булгартрансгаз“ като част от проекта за Вертикален газов коридор, който обединява България, Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова.

Парламентът прие и текст, който дава възможност на банките по-лесно да получават достъп до Регистъра на НАП за заетостта.

Подкрепа не срещна предложението на "ДПС-Ново начало“ КЕВР да поеме контрола върху проверките на около 100 000 електромера и газомера годишно. Идеята беше разходите да не се поемат от потребителите, но тя би струвала на бюджета приблизително 6,5 млн. евро. 

Отхвърлени останаха и други предложения - сред тях увеличение на прага за регистрация по ДДС до 85 000 евро, по-високи заплати за медицински сестри и акушерки, намаляване на субсидията за партиите до 0,51 евро на глас, разширяване на лимита за плащания в брой, внесени от ПГ на ИТН.